бгтекст

  • Но с две висши

    Помня всичко (то не е и много)

  • Партиципален пластелин

    Да наблюдавам играта – и пред вътрешното ми око

  • Глас и фигура

    На 22. май в 9.20 часа в стая 21

  • Виж, бръшляне, как в гората вървим

  • ….

    Това, което липсва, е въздухът между сън и съ-буждане, затова, убедена съм, денят се превръща в съ-нужда, в усещане за плуване под пластмасово фолио, в невъзможност да подам глава над движенията си, в задушаваща биология без амплитуда. Липсва онзи момент, в който тялото и съзнанието не съществуват, но това, което го движи, кръжи около очертанията…

  • Кратка катранена форма.

    Кораб, сгънат от три недовършени мисли,умора, излята във форма на котва,и локва.

  • Течност

    сутрин ясно

  • Кажи ми кой си, когато децата са болни,

    и аз ще ти кажа. Нищо. Какъвто и да е отговорът, той няма значение, защото сега ти си изпаднал от пространствено-времевия континуум и там, където се намираш, нищо няма да има продължение. Нищо няма начало или край, среда или движение, и никакви уроци няма да бъдат запомнени. Аз не бих прочела този текст, защото не…

  • Гравис. И други сладости.

    Ударенията ще успокоят ума. Да, без съмнение съществуват всички притежания, особено когато са изречени. Езикът не греши, но психологията, диетите, страхът и разстоянията.

  • Колко плахо