фрагментирана

целува хладната уста на себепознанието и казва: стига пясък, дай ми планина. а другата: неясна и пясъчна – такава смъртта не те позна, да те разрушава няма как

Diana

Tи си кръвта на жертвата, която е отрова за ловеца. Безумните ти намерения – боричканията на ветровете. Ти хапеш (гладна си) ръката – затиснатата между световете. Ти си кръвта на ловеца, ти си вика във ехото.

Възбудата е

(час по астрална биология) Първо: хладен полъх в дясната сърдечна камера, защото теква нова кръв към нови кръвоносни съдове. И второ: изпотяваш се, топлината на лицето плъзва и към мозъка, и избутва съпротивите, състояли се от недомислия – барикадите на егото. Плъзва топлината в тялото, разширяват се очите ти, вече виждат и невидимото – пулс […]

Демон

Зная те къде си – в зъбчето на мрака, в сбърканата стъпка, криеш се и чакаш слабостта, ръката, пръстчето ми, устни, кървавата песен неизпята и нечута. Зная те къде си – в счупеното време, в черното по бялото, в мъглата на промените, в цялото ми тяло. Зная те къде си. Вече да те гоня не […]

Не е нова пролетта

Не е нова пролетта – обещанията същите и обувките навреме по краката се завръщат, и кафето ти е същото, и дървото под прозореца вкоренено е във минало. Не е нова пролетта – фоайето на годината тапицирано със същите надежди и промени, ветрове и чисти къщи. Не е нова пролетта, пак облича се в зелено. Само […]

Как се яде торта с малини

Лежим във лъжичена поза. Езичници. Розови. Тихи. На ръба да не сме вече хора. Неделя е. Вън е мъглата – сметана в тревожното черно. Не ще се събудим. Не ще. Аз съм вилица. Още едно. Или две. Разкървавени парчета.

Буда

С въздуха на тази свобода аз се задушавам. Светлината пари като кипнала вода зениците, свили се от жажда.   Тук, сред хоризонта на познатото, птиците сърцето ми изяждат.   Още във очите ми по навик този свят безкрай се изкривява. Будна съм за първи път, обаче в утрото не мога да прекрача без да вдишам […]