К.

Бели пухкави облаци,

насечени геометрично.

От долу пак  нагоре

и обратно.

Светът се счупва

или фрагментира.

Отваря се, затваря се, залепва се

и теб залепва в празнотата.

Безсмислено  е, но и

без сериозни загуби.

Знаеш какво е това.

И че не искаше да знаеш.

Потъваш.

По-надолу няма страх.

По-надолу е нищо,

а нищото е дълъг филм.

И въздухът те реже

извън себе си.

Дупки с твоя силует

по зелените завеси,

дупки с черни вени.

Стените нямат свършване

в бездната от часове.

Колко още?

Още не.

Още веднъж.

Сърцето е смирено,

но умът ти няма измерения.

Изчезва.

Стаята

Хотелските стаи, в които

изрязвах душата си с пластмасов нож,

погребана в прах от луна,

и се питах

защо са ми нужни в такъв случай кости

сухожилия, сенки в очите и под,

глада ми за нещо или за главоболие.

Tе винаги казваха да. Потвърждаваха

всички съмнения и от тавана

подиграваха храма ми от своеволие

и трошаха го бързо във твърдия под.

Всеки път бяха сбъркани, бели, претъпкани,

с хапещи глутници от часове,

с празни листa със печат от хотела,

с тъмни бутилки, пълни със вакуум

всичко това, от мен призовано,

да видя доколко съм силна и смела

и колко минути издържам в безумие

без да мисля за въздух и без

да разчоплям кората на нечии рани.

И всеки път ме издаваха,

всеки път пишех в бележника:

Ти си стаята,

ти,

живееш в себе си.

Напред Назад

вървя по стъпките на някой

който вървеше към мен

забравям да пия вода

вече няколко месеца

тайните ъгли ме чакат

може би в сив безистен

чака писмо или ключ

или сърцето обесено

а аз ще остана във мрака

Фузион

имаше толкова много

и липсваше всичко

и се спъвахме в купчини боклук

в парцаливите безсмислици

в прекалено силно осветление

в загубените пътища

в големите зеници

тази каша във стомаха

тази каша във главата

тази ярост

се трупаше в големи локви

а ние се държахме за ръце

и си мечтаехме за друго

Петък

пет сутринта

пет завъртания

пет кафета и за нас

облечени в нощта

кръвта описва елипси

завръщаме се

завръщаме се във часовника

имаш ли все още пулс

свери си го по градския

какъв е този вял макет

щв свикнем ли и този път

обратно във обвивката

веднага да си лягате