Напред Назад

вървя по стъпките на някой

който вървеше към мен

забравям да пия вода

вече няколко месеца

тайните ъгли ме чакат

може би в сив безистен

чака писмо или ключ

или сърцето обесено

а аз ще остана във мрака

Ножица

истерично си лакирвах ноктите

всеки ден наново

докато съвсем изтънях

в твоя лист хартия

рисуваш хубави неща

казвала съм ти това

запълваш всеки атом празнота

и после режеш по средата

Фузион

имаше толкова много

и липсваше всичко

и се спъвахме в купчини боклук

в парцаливите безсмислици

в прекалено силно осветление

в загубените пътища

в големите зеници

тази каша във стомаха

тази каша във главата

тази ярост

се трупаше в големи локви

а ние се държахме за ръце

и си мечтаехме за друго

Петък

пет сутринта

пет завъртания

пет кафета и за нас

облечени в нощта

кръвта описва елипси

завръщаме се

завръщаме се във часовника

имаш ли все още пулс

свери си го по градския

какъв е този вял макет

щв свикнем ли и този път

обратно във обвивката

веднага да си лягате