Category: стихове

Aubade

Това слънце, току-що отлепено от листа с брокатени стикери не ще стане стихотворение, не ще стане повече, ще виси, ще блести. И кръвта ми, току-що събудена от бормашината в ляво, не ще свърши друго освен […]

Ева от първия етаж

Да останем още мъничко тук. Боли от всяка помислена стъпка навън като земетресение в черепа на планетата. Светлото слънчогледово лице се извръща от мен, но въздухът трепти като мънистена завеса. Мирабелените цветове мълчат, докосват само тъмното […]

Към цялата публикация...

Да свърши

Да, правихме любов. Лежеше върху мен като напечено от слънце одеало, макар че беше нощ и вероятно били сме на обратната страна на изтощения от тичане часовник. Да, правихме любов. На сутринта изглеждах по-различна, липсваха […]

Към цялата публикация...
nelly staneva, нели станева

Стрелата

Той беше светло-неспокоен, въртеше се около оста на необяснима нужда, аз ставах тъмна от замайване, защото се въртях със него, губех ум и потта под мишниците ми примамваше таксони караконджулски. Въртенето не ми понася като […]

Toчка

Ето, разминаваме се пак и раздробяваме това, което беше наше, на н, а, ш, е. Но точката остава. Да, остава. Две изоставени във мрака чаши, Но една и съща лампа на балкона осветява еднакво силно […]