Ако погледнеш зад полата на лунатаще видиш ококореното място,от което си дошъл – от безбройните ти вероятностив това ти тяло (ако някога ти стане тясно).
Категория: стихове
Да свърши
Да, правихме любов. Лежеше върху мен като напечено от слънце одеало, макар че беше нощ и вероятно били сме на обратната страна на изтощения от тичане часовник. Да, правихме любов. На сутринта изглеждах по-различна, липсваха […]
Стрелата
Той беше светло-неспокоен, въртеше се около оста на необяснима нужда, аз ставах тъмна от замайване, защото се въртях със него, губех ум и потта под мишниците ми примамваше таксони караконджулски. Въртенето не ми понася като […]
Искам да говоря за
тези мъжки ръце, които притискат главата ми в скоба метално мълчание. Те са ровили в пръст и луканка са рязали и лимон са изстисквали и са разграбвали руски села. Те познават ми млякото и дъха […]
Toчка
Ето, разминаваме се пак и раздробяваме това, което беше наше, на н, а, ш, е. Но точката остава. Да, остава. Две изоставени във мрака чаши, Но една и съща лампа на балкона осветява еднакво силно […]
Нехайку
Всичко иска да завърши: очите на това, което си погледнал затварят твоите очи.
Една секунда
Една секунда само да избягам,да съм хартийка в храстите на Effingerstrasse, там сафините частици мое минало,и тази пейка казварозови жартиери не отиват на черни обувки,и кафеви сенки на каквито и да е очи, или12.95 франка и […]
