Category: стихове

Rastenelly Zingiberales

Не знам защо започна да приличана куп ронлива пръст главата ми.Гладът на гените за ясни сричкибезсилен в черепа ми мята се. По тялото ми синини от носенена цяло лято премълчани залези.Очите казват, че храната постна […]

Последната купчина жега

Последната купчина жега от тази съвсем нереална година се сипе по раменете ни. От крехката нощна мъгла осветени, изчакваме нещо недошло да отмине. Беглата, тънкокрака идея за какво всъщност трябваше да сме топим в изпотени […]

Две котки

Лежа и си мисля за вятъра в клоните,който явно съм глътнала.Листата потръпват щом кихна,иначе мълчат, нарисувани.Щом докосне чаршафа ми,от слънцето теква портокалова кръви пропива в матрака.Аз залепвам.Нечистоплътна ми е тишината, която изплува от водната чаша,аз […]

Искам

Да свърша с „ох“ едно стихотворение,да прегърна logos prophorikos.Чаршафите ми да висятпо лигурските простири.Морето да е в чашатаи виното да е море,и изгревът да продължава повечеот скромността на бързото еспресо.Да не заекват сутрин птиците,да не […]

Как се пише за това,  което е.

Задължително в джинси,  които седят добре,  с протрити колене. Мисля за всяка дума по няколко минути,  например джинси-дънки-защо звучи толкова спънато и защо езикът въобще. Междувременно слънцето се обляга върху линията на хоризонта и тя […]

Moiré

Този ден е топла, потна длан около шията ми. Трепери. Или шията ми трепери. Или погледът ми трепери и размества точките, в които умората все още не се е настанила. Те са точно три, но […]

Сам

Когато той изрича името ми, гласът му се свива и втвърдява като бликнала вода, ударена от вълна леден блус. Е-то засича, музиката на шегата пропада в пропаст от тишина. Нищо не следва от това, нищото […]

Снощи гледах три часа как луната, надрусана с калейдоскопични ореоли, се придвижва от едната ми гледна топка в другата и обратно. Пих студено бяло вино в хамака и с великодушие позволявах на комарите да се […]