Категория: стихове

Сам

Когато той изрича името ми, гласът му се свива и втвърдява като бликнала вода, ударена от вълна леден блус. Е-то засича, музиката на шегата пропада в пропаст от тишина. Нищо не следва от това, нищото […]

Снощи гледах три часа как луната, надрусана с калейдоскопични ореоли, се придвижва от едната ми гледна топка в другата и обратно. Пих студено бяло вино в хамака и с великодушие позволявах на комарите да се […]

(висша математика)

Няма нужда да се крия в тъмното. Свободата е пространството между ловец и жертва. И двете ми опорни точки са изчезнали. Словоредът на въпросите е грешен, това научих още в трети клас. Но не това, […]

Компот

Презряла съм под люспата, която ми изплете баба. В креслото си – зеницата на мама, кима зад иглите си от равновесие. А мама чуди се какво да прави със реколтата.

От бъдещето

Някой ден ще криеш детството си под брада,светла като пясъка на Синеморец.Ще пушиш вероятно някакви цигари ище казваш, че си уморен.Ще ми говоришза града и за въздушните му улици,аз във замъка ще спя.Когато го завариш […]

Едно стихотворение

Ето едно стихотворение, което да ни свърже. Преживей го като паяжина или като W-LAN. Ако можеш виж насъщното като нещо абстрактно, което се ражда от метронома на гърдите. Ръцете не успяват. Биологията е обречена на […]

Стрела 2

Мисля, че още в утробата се почувствах могъщ. Това се дължи на дистанцията, която ти създаде, липсата на връзка, която сътвори друг тип отношения, не точно майка-дете, а приемно тяло-дух. Тъй както тялото ти даваше […]