поток на съзнанието – Нели Станева

Селение

Седя тук и чакам едно изречение. Искам то да съдържа думата селение, това е единственото условие, което му поставих. Понеже

(господи, бог на числата, изслушай моята изповед) Придърпай стрелките на часовника с воя на една неверница, която в твоята математика

Разказват ми, че Девата издъхнала сред пир, на маса с кървави меса.

Две момчета вместо едно.

единственият възможен път към вечността минава през огромно, прогизнало със сълзи поле от тотална слабост

Едва-едва изхвърлена отвъд, плахо чукам по черупка с главоболие, но отваря се главата ми. Люспите от спомени в краката, слънцето,

Вярваш ли във времето? Благодарение на вярата всичко се върти по-бързо и по-шеметно, скривалищата изгоряха едно по едно и сега

Бяла е стаята, почти символична, почти нереална, светнала от празнота и радост. Седя с изпънат гръб по средата ѝ, обгърната

… Аз се заредих с чаша безалкохолно и се заковах между двете места, не бях сигурна къде пасвам в момента.