Кой е тук?

Преди известно време Вероника , която рисува стиховете ми в момента, ме зашлеви с гъделичкаща светлина, част от която бяха тези въпроси. Трябваше да правя други фокуси с тях, но аз като вечен бунтар реших да ги приема буквално и текстово, а и да ги предам нататък. С лъжичка слънце. Добро утро! -аз съм неспокойна […]

Щастието е.

Да си облечен в острота, с кофеинов вкус в устата, да дишаш кротко, а да вдигат прах краката ти, светът да е поточна лента, да сглобяваш сън след сън, да не започваш и да не се завръщаш. Да бъдеш кожа, полунощ, сетивна каша, хаос от възприятия, и още да иска ненаситно тялото.

въз-Буда (teaser)

Една идея по-далеч. Търсех си (голямата) работа няколко месеца наред. Случиха ми се невъзможни неща през това време и никак не съжалявам. Прекарах последните десет години в досадни дъги между бюрото на труда, където подписвах трудови договори, и съответните дупки, където ме пращаха и където подписвах молби за напускане няколко месеца по-късно. Тази година ми […]

Меден живот

Измитам си глаголите, подсвирквайки, и лягам в чаша с мед. Аз съм смело насекомо, което иска да живее в бъдещето като експонат, защото движейки се, само се приближава към естествената си, безлична смърт, а застивайки в меда, се превръща в обект, в бездушна купчинка материал, в който всеки може да излее душата си. От сладостта […]