Сънувам цялата история на света в разлистени образи, които директно ме засягат, сякаш са спомени, после нещо твърде срамно за думи. Pumpkin на Tricky като първа хапка от радио GDS.fm размества сплъстения сутрешен въздух. Все още пия кафе и не мисля да се отказвам от нищо. Мое е всичко, което не заслужавам. Ще се старая да го заслужа все по-малко.
Усещам нежеланието да кажа – свърших. Колко страшно е, дори когато да свършиш е единственото, което има смисъл на този свят.
the books – group autogenics 1
I want to walk on tightropes towards this primordial wisdom and marvelous world. ‘ Rimbaud
Повечето хора са страхотни, казваш. Ти, който го твърдиш, нарисувай ми тогава уши и очи за хората върху тежката непристъпна глава. Толкова съм самотна, колкото винаги съм искала, но не позволявай съвсем да ослепея и оглушея. Нищо че почти всички, които съм натоварила с очаквания, се оказват пълни глупаци и чки, които или празнуват затворите си, или изобщо са загубили способността си да се радват.
Свободата е трепереща ръка, вълнение, защото има още много повече.
Непрекъснатостта на новото е гледна точка.
The labour of love на DCD, което написа книгата ми.
Дай ми едно парченце мисъл, различна от новото, дрогата, дай ми месо, за да не отлетя.
your favourite building – khotin
целина и депресиращ дъжд, затова – звънчета от трепети. все още няма да се откажа, а ти?
в четири следобед отказвам на деня да свърши, но той се превръща в друг ден
колко добри сме станали в това да бъдем сами.
Нели Станева 