Паниката, крехка като сив чорапогащник,
захвърлена на грубия килим
в стаята, където вече няма страшно.
Небе, наречено „балатум“ във просъница
и после изгрев като след дълго боледуване,
разлята чаша мандаринов сок
по напуканите устни, улички
на несъществуващ в този град квартал.
Нели Станева 