Пропуснато обаждане от Берн (+41 31ХХХХХХ). Проверявам номера и сайтът ми казва „unknown, might be a telephone booth“. Телефонна кабина? Те отдавна не съществуват. Връщам обаждането. Отсрещната страна вдига. Страна? Броячът отчита разговор, който е само мълчание. Време? Казвам ало на български и чак тогава ехото ми отвръща ясно същото.
На немски телефонна кабина е Telefonzelle. Клетка?
По-късно намирам информация за експериментът на Diana Deutsch с фантомните думи. https://deutsch.ucsd.edu/psychology/pages.php?i=211
Лекото времево разминаване в произвеждането на лявата и дясната страна на звуковия запис създава достатъчно пространство, за да чуеш шепота на несъзнаваното. Или на нещо, което е било толкова ясно съзнавано, че не е понесло само себе си и е пробило тъканта на времепространството.
Отведнъж мога ясно да си спомня времето, в които бих се обадила на себе си, щеше да ми е достатъчно да знам, че съм другаде.
Затова набирам телефонната кабина отново, казвам „друга, другаде, не се обаждай повече“ и затварям.
Нели Станева 