Нели Станева

Туй бягство на изток от индустриалните сенки
и нощния трафик; туй бягство през голи полета
със рядка тревица, с разпръснати тръни и дренки
и тук-таме спирка при група ранили момчета —
работници утринни; бягството към самотата
на въздух, небе, плашила, купи, зайци, фазани
и облаци златни, реката с талазите бавни
и светлата кал, със следите на чайки осята —
то прави така изненадващ големия град.
Тук статуи, куполи, кранове вред се притискат
край улици тесни, водите под баржи се плискат,
от хладните жилищни блокове шумен парад
с колички пристига, напира в безброй магазини
през стъклени люшнати двери към свойте желания —
обуща и евтини дрехи, тигани, машини
за кухнята, миксери, прибори с разни названия —
тълпа потребители градски от крайни квартали,
навикнали само на дребни търговци и сродници,
със мирис на риба, заселени край пасторали
на кораби, стари музейчета, кръчми на бродници,
жени забрадени и мрачни, додето отвъд
полупостроените ипотекирани къщи —
същински гори — се полюшват нивята могъщи
и дремят селца, във които съдбите текат
избистрени от самота. Тишината прилича
на жега. Листата незримо за нас наедряват,
разцъфват стаени треви и води оживяват,
и въздухът, с блясък населен, нагоре потича.
А там, след червените макове синя далечност
внезапно завършва земята зад бряг, който има
изрязани форми. Тук неоградената вечност
в небето се вглежда, безмълвна и недостижима.

превод Александър Шурбанов