От четенето с неразбиране в библиотеката в Берн преди много години ми остана това: Angst е отвор към нищото. Angst е всъщност спокойствие, защото оттласква към пълноценното съществуващо. Angst е нещо добро и нищо добро едновременно.
Това беше достатъчно, за да ме спаси от баналните решения на света, да не му позволи да пренапише чудото ми.
А сега мога да си постеля това:
„Единствено поради това; че нищото се открива в основата на човешкото битие, може да ни превъзмогне непроницаемост та на съществуващото. Само тогава непроницаемостта на съществуващото ни потиска, събужда ни и ни вмества в учудването.
…
За това вникване е решаващо: първо да се определи областта на съществуващото в цялост; след това да се задържим в нищото, т. е. да се освободим от кумирите, които всеки има и към които всеки се стреми; най-сетне да се оставим в неспокойното витаене, връщащо ни постоянно в основния въпрос на метафизиката, която ражда самото нищо: защо ‘ изобщо нещо е съществуващо, а не, напротив, нищо?“ М.Хайдегер
И да треперя от красотата на тази конструкция, която изграждам със старателно, постоянно събаряне, но и с непрекъсната помощ от величието.
В началото на октомври пих кафе с ЦБ и той направи тези снимки. Беше взел камерата си „ей-така“, мисля че усеща желанието ми за „неспокойно витаене“ в образа, в моя личен, вечно отворен портал към нищото. Колко ценни се оказват всичките ми несигурности. Моля се на всеки изгрев да не им позволи да ме напуснат. Изгревите напоследък са все по-величествени по простата причина, че мога да ги видя.
Нели Станева 