Нели Станева

Няма да намериш нищо в стаята на баба си.
Нищо съразмерно на това, което е пропуснато.
Мълчанието ѝ не притежава очертания,
подобно сянката на дъжд.
Минаваш през пълнежите на чантите,
заглавия на пожълтели вестници,
праха във чекмеджетата и напрежението
на две грозни рокли в гардероба.
Сапунът на перваза на прозореца
е сбръчкан и изсъхнал, точно толкова
че да не го оприличиш с докосване.
Но няма да намериш друго в стаята на баба си.
Нищо от това, което и преди не е било намирано.
Само тази сянка, която се съблича бавно
за да се изкъпе вън сред плодовете на смокинята.
Само тази мисъл: вероятно
не оставят семената очертания,
земята гладно ги поглъща.