Стара дреха

Това, което вечно с мен се разпорежда,
се измерва в сантиметри. И дори да кажа,
че цялата ми вяра е от втора употреба,
всеки ъгъл ми крещи, че е било възможно
да си взема нещо по-широко.
Времето нали ми обеща, че ще изглади
точно тези ръбове от гледни точки,
за да разполагам пълно с малкото,
от семе по-спокойна?
Всичко съм събрала в чуждата ми кройка
и в съмнителната здравина на шева,
Но продължава да тежи това, че всичко е възможно,
а аз не съм го пожелала
и не съм посяла в джоба си.