Непалското слънце напряга прасците ти,
одрани от толкова близост.
Никнат бледи стръкчета глад, които настъпвам.
След глътка висока ракия
се срутва очакването, от което сме тръгнали.
Тук, където всичко също е счупено,
както и трябва,
въздухът с ярост размества човешките линии.
Лицето ти бавно изкачва,
на няколко хиляди километра от мен,
недостъпни сребърни склонове,
зад които, предполагам, е вчера.
Замайващо е после да видя на снимките бъдеще в охра.