Нели Станева

Непалското слънце напряга прасците ти,
одрани от толкова близост.
Никнат бледи стръкчета глад, които настъпвам.
След глътка висока ракия
се срутва очакването, от което сме тръгнали.
Тук, където всичко също е счупено,
както и трябва,
въздухът с ярост размества човешките линии.
Лицето ти бавно изкачва,
на няколко хиляди километра от мен,
недостъпни сребърни склонове,
зад които, предполагам, е вчера.
Замайващо е после да видя на снимките бъдеще в охра.