След малко сън
в края на оранжев изгрев
автогара
в пъпчето на лятото
асфалтът диша тъмна топлина
вибрират всички очертания
от дъното на раницата
претопена във обятията
на целофана
готова да изцапа пръстите
и устните които я желаят
крехка и изкуствена
длан за кофеиновото тяло
което пет минути след милувката ѝ
на неудобната седалка
ти ще припознаеш
Нели Станева 