Любимият на мама няма да си тръгне.
Сварих отвара от кора и корени, а той
засмя се с онзи смях, от който се затварят тайните
на облаците, и отварят се килери, от които ме е страх.
Любимият на мама няма да си тръгне.
Смесих веро с мляко, пих сополи, слънце и
повдигнах всички светове на палеца си. Той
обаче е владетел на дълбокото, и ме погали с длан, и аз пораснах.
И такъв голям го срещнах пак, и той ми каза: ти,
който няма да си тръгнеш, покажи ми как.