Нели Станева

Тръгна ли, ще бъда също толкова завършена.
Ще бъде против волята ми, съответно –  против истината.
Олющвам си сега цвета на кожата от листа
и няколко петна пигмент, с които утре да щрихирам
идеята за себе си. Заради това при теб ще липсват
бенки, също изражението ми, за жалост ще ми трябва –
отвращението към света държи да се разбира
недвусмислено. Далеч от него, бялото ти
има приемащата структура, изобразяваща
желаното ми състояние. Случайното
по правило е правилно, освен когато си отива.
Случайността в тефтера ти ще е заслужила
с неподвижност вечността, а аз – едва ли.
Обувам вече стъпалата си, за тях не ти  достигна времето.
Ще бъде против волята ми, съответно – против истината.
Ще се радвам само, че съм ѝ откраднала
косъмчетата, потта и сянката на тялото,
надвесено над листа,
и възможността да мисля за ръката,
отказала се да рисува липсващото.