Тигър.
Носех го като палто, докато бърках вегетариански манджи.
Не ми се струваше странно да ми е студено в кухнята.
Лекарката казва: „Учудващо е, че въобще се държите на крака с тези стойности.“
„Стойност“ не произлиза ли от „стоя“? Да стоя не е достатъчно.
Моята стойност се срутва, месец след месец, оставя кървави петна по чаршафите.
В сънищата ми тигърът е извън мен. И това не ми се струва странно.
И в един момент всичко става странно. Космосът, с неговите милиарди метални звезди, се разкрива при почти всяко изправяне, страшно необятен, неприветливо мъртъв. Все по-често търся опора. Сърцето ми трепти. Любимите пет километра тичане сред гората се превръщат в непостижима фантазия.
Видях как баба и нейните приятели заклаха онова прасе в градината, когато бях на 17. Защо запазих този образ като нещо ужасяващо грешно, обричайки себе си на изтощение, на обезкървяване?
Опитвам се да се върна на същото място. Аз съм тигърът, който излиза от детската си стая, всички се разбягват освен животното. То ме гледа с очи, които одобряват това, което природата ми изисква да направя. Разкъсвам и поглъщам месото му. Благо и спокойно е сърцето ми.
Нели Станева 