„Изгубеният безкрай на външния свят е заменен от безкрая на душата. Процъфтява голямата илюзия за незаменимата уникалност на индивида, една от най-красивите европейски илюзии. Но мечтата за безкрая на душата губи магията си, когато Историята или онова, което е останало от нея – свръхчовешката сила на едно всемогъщо общество – завладява човека.
…
Безкраят на душата, ако има такъв, се е превърнал в почти ненужен апендикс на човека.“
Милан Кундера
Нели Станева 