Нели Станева

Свърши зимният сън, мълчанието му свърши, яловото му дишане затихна.

Цветовете, макар и същите, не ме покриват, не ме замайват.

Не ме карат да участвам.

Напирам отвътре, същата.

Само измисленото деление може да си го позволи.