Търся трескаво отговори в сетивния свят, от който ми се замайва главата. Забравям въпросите. Не ги виждам. Ретината ми се усеща като гъба, подута от мръсносива, ледена течност. Очите ми мълчат. Страх ме е от това, което щях да бъда без топловлажната тропическата гора вътре. Страх ме е и от възможността никога да не успея да я посадя извън мен, защото ме е страх да не посърне в бръснещия студ. Страхът е едър, противен северняк. В по-добрите дни виждам, че е дошъл просто за да седне до мен, си поговорим, но дори и тогава – какво да си говорим, като сме толкова различни.
Различията са отблъскващи, особено в не толкова добрите дни.
Наистина съм сама и съвсем беззащитна, но имам гора.
Нели Станева 