Върху отчаяното колело, но и върху седалката на началото.
Лицето върху точната страница, отпечатано когато е трябвало да бъде прочетено.
Според квантовата физика не съм закъсняла.
Изкъпана с космос и сапун.
„Разкъсай ме с облекчение.
Без право на почивка.
Който готви бог, но първо го накисва.
В паметта влиза само това, което е свършило, останалото се събира в желание.
Бегъл следобед в зеницата на юни.
Дивечово месо, да мята, и смътните дантели нося там.
Макар да се срещнахме тук, уговорката за Марс остава, нали?
Синя кръв тече от прозореца.
Епопея на незабравящите.
Мантия, в която си недосегаем – свободата да мислиш в пълни изречения.
И теорията за относителността се обяснява с помощта на влак.
В невъзможността расте лудостта, расте докато я разпука, иначе расте.
Чист хищник.
Благодаря за недоволството.
Нели Станева 