Сега се крия в сянката на едър студ –
мътнооранжево петно от стъпката
на паметта. Разхождах се
на абстрактно кратки разстояния,
за да не се изплъзна
като неудобна ми обувка.
Сега съм боса. Това над мен е
сянката на едър студ, която
ме прескача, изненадана.
Нели Станева 