Нели Станева

Не разхлабва хватката на пръстите, дори
прелива в неконтролируемото хапане
на устните. Във раничките
се настанява неспокоен цвят на късно лято.
Не разхлабва обръчите на ребрата ми,
не ми отнема от опората,
сменя само буквите в началото,
о става у, п се превръща в м,
но не ме оставя да се шлея с мъртвите,
преди да съм ги надживяла.
Не ме оставя да заспя в доволството,
събужда ме със драскане
по всеки милиметър епидермис,
изтънява го приятно,
и не спира да е повече, отколкото
съм способна да поема с пълен дъх.