Площадът се покри с намачкани листа
след мълчаливия дъждец,
само бегло различим от тъмното.
Дърветата притискат челюсти и профилът им
хармонира с недоволството на въздуха.
“Nebel” го наричат местните. За мен небе
е нещо друго и непоносима звуковата прилика,
затова изхвърлям
листите, в които ти не си,
с пропита от мъглата логика
и букви от накацали по кръста птици.
Не различавам: гарвани ли са или какво?
Няма начин Бог да има нещо общо
с монотонността на случващото се.
Тук-там простенва самолет над църквата.
Това му е достатъчно за проявление
или си въобразява, че за мен ще е?
Аз нямам друг, с който да споря,
затова ме побеждава изгрева,
макар да е почти невидим.
Дотогава са изчистили.
Ти, под непоколебимостта на синьото,
ми пращаш кадър, в който можеше да се намирам.
Нели Станева 