Нели Станева

Аз избрах този град, в който звуците спъват се
в подредени градини, в потушени липи.
Аз избрах. Без разрухи, пометен, безкръвен
град, в който на погребения никой не плаче,
който сиво, изящно мълчи
и върви своите десет хиляди крачки
без да стига до никъде. Само за да ги извърви пак.

Този град, в който всичко сънувано свива се
в нервен жест, във повторение някакво,
в падина, в невъзможен адрес за живеене.
Аз избрах да живея в мъгливия замък, във спомена как
тук вървял си във мен.