Толкова суха е тази градина.
Застрашени, обхождаме наследството на светулките
в щедри разговорни тангенти.
твоите се захранват от слънчев панел,
ето смисълът в тази ентропия,
ето нещо, което не може да бъде последно.
Балконът се разширява и в края му –
мокро дете, което полива домати.
По-бърз и от погледа ми, уловил светлината,
затваряш буркана.
Нели Станева 