Единствената сигурност

се оказа тишината. Съдържа всичко и  щедро го дава. Ок, понякога не особено щедро, понякога дори нищо не дава, но дори и тогава не взема, затова е добра. Ерго тишината е Бог. Ще застрелям камбаната. О, да.