Тук съм

Признавам – носталгията ми по един друг, по-тих и по-бавен свят е неизличима, изисква тотално предаване. Радостта на интелекта от всяка нова отворена врата към една възможна и фантастична в очите на детското ми аз реалност е твърде непостоянна и, много по-важно, не се усеща добре телесно. Не понасям социалните мрежи например именно на телесно ниво, чувството на пребиваването ми там предизвиква все по-често негативни реакции от спектъра на гаденето. Дълго време мислех, че проблемът е в мен, че аз не успявам да намеря двустранността, баланса между общуването и претоварването, но вече ми се струва, че такъв баланс не може да съществува в моята нервна система. Истината е, че общуването, което желая, не може да се осъществи на тази плоскост – буквално плоскост, която е обаче твърде необятна и размива дори двуизмерните контури на всичко, което има значение. Другата истина е, че се интересувам от другите, тези, които са ми любопитни, но не и близки, само на нивото на това, което творят. Всякаква друга информация извън съзидателната им персона ме натоварва, или честно дори вбесява, разваляйки вкуса на фантамения артистичен обмен. Претоварва ме и нужната от полярност, която ми е неприсъща, тягостното чувство за непринадлежност заради неспособността ми да оставам в един полюс, лагер, мнение. Позиционирането чрез отричане, караницитр и смешните его плевели, които растат и в най-хубавите почви. Не мисля, че тези неща съществуват заради хората, както и не мисля че гаденето е присъщо мое състояние. Технологията изкарва всичко това на повърхността и вече нямам надежда следващите ѝ стъпки да бъдат по-милостиви към човешкото. Желанието да стъпя извън този свят досега потисках със собствената си история, с факта, че вече съм го правила, че вече съм бягала от средата (литературна), която ме отвращаваше, че се крих десетина години, отричайки дори нуждата си от среда и от писане, със знанието, че не е това начина, също със съзнанието, че другите не са виновни за света, който е. Но дори и човешкия фактор да е наред, начина да прибавя себе си към уравнението не е правилен, формулата трябва да е друга, и ако не съм я намерила досега, то това не значи, че не съществува. Съвсем наясно знам какво включва тази формула, но съвсем беззащитно позволявах на света да окачествява това знание като мечтаене, вече твърде дълго, и вече е нетърпимо.