Нели Станева

Толкова суха е тази градина, но още
обхождаме наследството на светулките
в щедри разговорни тангенти.
Моите спомени върху парапета,
твоите човъркат слънчев панел.
Ето го смисълът в тази ентропия,
ето нещо, което не може да бъде последно.
Балконът се разширява и в края му
мокро дете полива домати.
По-бърз и от погледа ми, уловил светлината,
затваряш буркана.