Нели Станева

Искам да вярвам във нещо.
Нещо, което е извън хода на времето, тоест нещо, което е било или не може да бъде.
И в двата случая нещото не подлежи на промяна, стига да има поне двама, които да носят в единомислие същото.
Иначе навсякъде, дори и там, дебнат опасности – деменция, алкохолни натравяния, консумация на наркотици или дори банални хормонални промени. Фантазията, уж толкова мощна, всъщност е най-лабилна, срива се дори при съвсем леко повишени нива на кортизол. Как беше онази история за тъмната гора, в която се заклещи слънцето? Именно.
Архитектурата е начин да запазиш онази част от историята, за която има най-общ консенсус. Там, където архитектурата съществува, усещането за стабилност често достига една константа, достатъчна за изграждането на съвършена колективна илюзия. На тези места хората живеят сякаш никога няма да умрат и умират така, сякаш не вярват в случващото се, по същия начин се държат и близките им. Само в процепите между тази стабилност се намират истории и най-добрите истории са винаги страшни и възможни.
История 1: 1983 гимназист от забутано швейцарско градче се опитва да пренесе оръжия и експлозиви към Палестина и изчезва някъде по пътя.
История 2: шумовете между две радиостанции са гласовете на мъртвите
История 3: един океан плувал в друг океан и