Нели Станева

Телетата навират главички през оградата, блъскат се като побеснели, протягат стръвно езичетата си, всички искат да оближат дланта ми. Обикновено са толкова страхливи, въпреки наивното си любопитство, че стоят на метър разстояние, но днес е различно. Докато пълнех бутилката с мляко от автомата, се разсеях и тя преля, хладната белтъчна амброзия прокапа по ръцете ми и сега им мириша на това, което съм им отнела.