Нека двеста сухи вещици ми седнат на гърдите,
пак ще дишам твоя въздух и ще те обичам.
Нека триста таласъма да разплитат плетениците ми –
пак ще ги плета със преждата в очите ти.
Нека глутница от мрачни сенища да скача по кората
на мозъка и да разкъсва, деформира сетивата ми –
аз ще чувствам теб, пазител на съня ми.
Нека берегините с криле да бият слънцето
и рарозите да тровят ветровете на съзнанието,
и тъмни юди да прошепват „полудяваш“,
ти ще светиш в обичта ми
и ще продължавам,
и ще продължаваш.
Нели Станева 