С очи, насълзени от сиво,
неспокойни от дълго стоене
пред светлината на неравномерния
музикален размер,
с въздух, трептящ от студено безсилие,
жужащ в дробовете,
твърде жълт сред невинното
клетъчно, бясночервено въртене,
се отпускаме в нищото,
в аромата на тъжно, на парно и уиски,
в набръчканото одеало, което притиска
телата ни
в двойно пулсираща линия,
която звучи,
звучи като винаги.
Нели Станева 