Нели Станева

Нахапана от гмеж и тротоари,
изконно недохранена,
покрита с неуютните следи
от безистена, от кафето и цигарите му,
с вертикална бръчка между двете половини
на счупилия всяка друга ос блуждаещ поглед,
с лека болка в хълбока и с хлабава обувка,
неразговаряла от векове със никого –
от векове, измервани във крачки,
замаяна от непредвиденото вино
и закъснялото, но нетърпящо възражение желание
за катедрала, единствено за катедрала,
аз го отварям,
както е редно, още неразсъблякла се,
забивам нокти, устни, зъби
в хладното месо под кожичката,
разкъсвам светлината му на едри хапки
и вярвам, вярвам във безсмъртието,
оставило ми доказателство в хладилника.