Нели Станева

Беше работил два часа, прегърбен над някакъв сън, тялото му започваше да се обажда. Усети хладната пот, която напояваше дъхавия текстил на ризата, възбудена от едва доловимото вечерно захладняване. Невидимите пръсти на есента се простираха напред в календарното време откъм гъвкавата китка на август, от мястото, което той рисуваше, от чашата с прежурящо слънце.