Нели Станева

Ето супа от термини, ето – отхапвам ви поредна бутилка.
Да, уютно е в малкото и дори притеснително стилно е.
Упътвам в изкуството – ето там е тоалетната, бара.
Скърца твърде неубедително пода на старата
къща, метната на раменете, която така ми отива.
Ето, великолепна хармония в кривото
на стените през ярката призма от драскотини.
Тук всички елементи от злато са истински,
рамките са оригинални, в интерес на историята,
доминантата седеше на ето този бял стол,
полихромията е с вкус на розè, но тук климатът
запазва само рустикалните бои. Непроизносимо
е името му и желанието на ръката, и наред с това – възторга.
Но в интерес на вечната чувствителност на устните, прозорецът
следва винаги да е отворен. По дяволите супата
и тропическия въздух, който няма да си купите,
и мотивите във гърлото, които няма как да ви покажа.
Ето, тази гениалност на пространството –
изпразнено, изпразнено, изпразнено
от всички вас и, наред със вас – и от смъртта.