Нели Станева

Това върхът е, който продължава.
Който, без да губи очертания, 
продължава в измерение на кожата,
невидимо при стръмното изкачване.
За това говоря,
докато почивам в тепидариума
на задъханите облаци.
За това разказваш,
загърнат с обожание,
отхапвайки от нотите на Моцарт.
Това е връх, това е недовършен.
Очите неслучайно са отворени.
Отвъд илюзия за съвършена гледка,
отвъд опасността за лобно място на движението
в лавина с име Лакримоза.
Връх, който продължава,
несвършен и несъвършен хорал.