Ноември, биполярен като април, му става все по-любим. Има мека градация в изживяването на несигурността, едно изкачване в способността за страдание, което става все по-стръмно от своята собствена нарастваща възможност да се срути. Ноември е април на тъмнината, най-жестокият месец на ниските тонове, месецът, в който е трябвало да се родя, ако не бях избрала още седмица за размисъл. Април е хищното, непостоянно слънце, което буди за радостта от болка, ноември е гладната, оловна луна, която притиска главата към пророчески сънища.