Ана Л. пише

Това е буквата, която търся,
единствена за всички думи
на този ненаситен ненаписан текст
и всичките му преработки,
нахапан и изсмукан до звука на костите,
огънати във формата на /\,
това е буквата, която ме довършва,
тъй както ме започна грешката,
до същото вибриращо усещане,
с акустика на кръг, в който мълча,
защото „по-дълбоко“ е наречие,
а аз съм гол глагол
със побелели пръсти, впити в масата.