Нели Станева

На пейката момичето поглъща бавно
купа яйчна светлина. Не разговаря
с бързащите. Подпряла е косите си
на пръчка за слепци. Не забелязвам
връзката веднага, но очите ѝ ме отразяват
подгонена от хладните си длани
към някакво бакърено скривалище,
за чието съществуване не знам.
Тръгвам, казвам ѝ, ще ме замести залезът,
ти не пропускаш нищо, даже
ние, зрящите, които виждаме
единствено това, което другите в нас виждат,
благодарим за тази вкусна тъмнина.