Нели Станева

Когато Бах се родил, меланхолията  получила първата си паническа атака. Има значи, помислила си, нещо по-голямо от мен; имат си, значи, човеците, достъп и до друг космос, който явно се разширява; нищо чудно скоро никой да не желае доброволно да копае в моите сложни тунели. След като се посъвзела малко, отишла да говори с философите. Те ѝ отвърнали: не се спичай твърде много, бледолика богиньо, нека те запознаем с един симпатяга, казва се Аз, човешкият Аз, който ние измислихме. Още е малко хилав, но ще видиш как ще се подуе, до 21 век най-късно ще е великан, изпълнен с хомогенност или някакъв друг газ, тогава той няма и да си спомня за нас, но той те харесва и може да си бъдете полезни един на друг. Той ще се грижи за теб, ще ти праща редовно черни работници в мините, непотребните му емоции, а когато изгори всичките, ако трябва и той ще бачка там, а ти само ще трябва да му переш мръсните ризи. Вземете се, заедно ще се противопоставите на тази отвратителна радост от съществуването, тази невъзпитана склонност към извисяване и сливане, това непланирано, естествено живеене, тази животинска извънземна музика, която си позволява да твърди, че всичко е наред, тук и сега, така и завинаги.