За първи път седях до читател на поезия в междуградски автобус (беше поезия на украински, четящата – предполагам – също принадлежеше към това езиково царство, от което не излезе през целия път, ако не броим стандартните за всички нас нервни скокове на очите в басейна от допамин, в екрана на телефона, и с всяка минута до тази червенокоса синхроничност се подувах все повече от възхитително, радостно мълчание, и от усещането, онова съвсем неочаквано дошло и все по-често появяващо се радостно усещане, което меко мачка все по-големи парчета от цинизма ми, сякаш той е бил просто някакво тънко фолио, а не стена, разделяща ме на две).
Тогава реших, че ми се пише тесто, неизползваемо, но ухаещо на инстинкт за приспособимост.
Любovo
Ти заpleinяваш ti
amo връзВаша
към sureовото
Любovo
от два Wecka
pèreалнята върти
сега излиза чисто-
рия
ave добър изборИ се
поздравявам
Нели Станева 