Нели Станева

Да чуваш музика, която всички чуват,
е тъжна спирка, моето момиче.
Виж ритъма на онзи, дето хвърля хляб
на гълъбите, ниската октава
в изкривената уста на другия
и люшкането на торбите му.
И още: как се наслоява
следобедът и почва да вибрира
от човешка тежест тротоарът.
Какво ли значи тук консерватория
и акордеон, и тралалайката на Бйело Дугме,
и капването на монетите
сред нечия несрета? Виж, момиче,
как бясно тракат ми консервите!
Аз, с моя сецнат кръст, съм музика,
аз следвам нотите в десетолиние,
което вече идва,
а погледът ти пише нотите. Пиши ги!