Стихотворение за една бележка в книга

От почерка ѝ може да се разчете
единствено желанието на четящия,
непожелан сега, разбира се.
Случайността е също вид приемственост,
каквато иначе тук липсва.
Главичките на гласните повдигат се,
в съгласието се отказват
и сриват се до най-банално минало.
Не само адресатът друг е,
но и пишещият се оказва
на друго място, в чуждата извивка
и в чужд прегънат лист
без точка.