Ясно е – не ми е нищо ясно, но
е ясен отговор халюцинацията
на мазните следи по масата
и после плонж в три едри чаши.
Не, аз не зная знанието,
то само ми раздвижва крайниците,
и ето – маха му езикът ми,
набъбва нещо между плешките,
къса презрамките от полиестер.
А после – ясно е.
Легендата разказва за крилата,
които се събират в длан.
Не, аз не зная знанието,
то само гъделичка фабулата,
отвръщам с някаква усмивка,
отвръща ми с плесница, спазъм,
разделя колената ми.
А после – ясно е.
Легендата разказва за устата,
която ще погълне всичко
без остатък.
Нощта ще бъде ясна,
огледалото ще бъде празно.
Нели Станева 