Този път:
Как се смеем сами на шегите си,
носовете ни пълни със вируси,
а морето е купа солети,
разсипани.
Виж –
октоподът се смее на снимката,
и до него ръцете ти, почернели от триене,
от дим и волан, от сол и сълзи.
Виж тази вълна от разбиране –
всичко вълнисто наред е –
как се разбива, разбива в солетите –
прави път за звука на морето.