Нели Станева

Да полегнем под ореха, да поговорим със мъртвите,
додето очите ни в черупките си се преобърнат.
Да полегнем в листака, да възпеем смокинята,
додето всичко замръкне и засмъди от прегръщане.
После плод да разкъсаме, да разкажем на живите –
дето гладни растат от земята на царството горно –
колко добре е узрял
в тази магма от лепкави сънища,
в развалената, сладката почва на общото тяло.