Ела.
Ще ти покажа нещо,
което ще е нищо, ала-бала.
Как обича ни живота,
докато го мразим.
Как фокус-покусът ни се смалява,
докато сме великани,
колко е лепкава покрусата
от това и как остава
следи дори след леден душ.
Колко е непостоянно тялото,
как боли от допира със празното.
Как се припознава, как
епитетите превръщат се в движения,
сериозността в забава,
играта в спазъм,
величието в оцеляване.
Ела да ти покажа. И как над всичко
люлката на дишането
се забързва от въпроса
коя я е залюлял.
Кой? Ала-бала.
Нели Станева 